Отново имам нужда да пиша. Хубаво е, че съм вкъщи, имам интернет. Скоро няма да мога да правя това. А наистина имам нужда да изливам всички мисли, които са се закотвили в съзнанието ми.
Как човек може да се чувства едновременно толкова натоварен и толкова празен. Усещам празнотата, липсата. Но как може да се усеща нещо, което го няма?! А това нещо ме изпълва. Толкова много ми липсва, че съм се хванала за всяко малко нещо, което ми е оставил. Тези дни трябваше да прехвърлям стари снимки. Всички снимки. Места. Хора. Неща, които са се случили. Неща, които вече ги няма... И ето ме мен, прехвърляща всяка снимка, отново и отново. Преслушваща всяка една песен, която той ми е пратил, която той харесва, или поне е харесвал тогава. Препрочитайки няколкото смс-а, които ми е изпратил преди толкова години! И колко тъжно ми стана, когато разбрах, че никога няма да успея да възстановя всички онези разговори и най-вече присъствието му в живота ми.
...
Нека отново се върна към "културното наследство":
Static-X - The Only
Disturbed - Remember
Disturbed - Inside The Fire
Poisonblack - Exciter
Three Days Grace - Pain
In the end, winter is always there..
Здравей :)Стеб делим едно и също блог име-Damned and Divine-една много красива песен.Това което си писала звучи като някои мои мисли.Особено "Как човек може да се чувства едновременно толкова натоварен и толкова празен. Усещам празнотата, липсата. Но как може да се усеща нещо, което го няма?"Имаш и много добър вкус за музика.
ОтговорИзтриване