Идеята ми е тази публикация да е малко по-ведра. Защото така се чувствам, защото има хубави неща в тези дни.
Сънищата за мен винаги са били изпълнени с някакво тайнство, има нещо мистично в тях, начина по който "се случват", как, защо точно еди какво си сънувам и тн. Това са били въпроси, които иначе казано са ме глождили. Чувала съм хипотезата, че можеш да манипулираш сънищата си, едва ли не ако мислиш за нещо достатъчно дълго преди да заспиш, то със сигурност го сънуваш след това. При мен не се е случвало точно така, не се беше случвало досега... като се замисля, но има случаи, в които съм преживявала насън дълго желани или обмисляни неща.
Причината темата на тази публикация да са сънищата е ясна. Снощи си сънувах нещо, което беше хубаво, което още щом се събудих осъзнах, че вече изчезва, а не искам да го забравя. Не знам защо чак сега се наканих, при положение, че цял ден си мисля за писане, но няма значение. Наум през целия ден си връщах картини от снощния сън, пък и не знам кога пак и дали изобщо ще се случи да си сънувам каквото бих искала. Спомних си за предишния ми сън със същия главен герой в него и той определено не беше съвсем щастлив. (... Явно доста ще блъскам в безизходицата на това положение, но не е като да не е така от дооооооста време:)
Не мисля да разказвам този снощия, втория сън... по-скоро защото помня само отделни картини, а беше хубаво... Относно първия бих могла да опитам да го пресъздам сега, така, както го помня, не че на някого му е притрябвало да знае какво сънува болния ми мозък :D просто ей така да си го спомня още веднъж...
... Бяхме в училище, атмосферата беше странна, но си беше моето даскало, със зелените стени, бялата дъска и тн. Някъде посредата на стаята бях с група от други момичета и разговаряхме. След това в стаята влязоха 2 момчета, като естествено в случая само единия е важен :D Спомням си, че всички много се смяха, настъпи суматоха.... много прави хора и изведнъж въпросния се оказа пред мен. Почувствах се така, както бих се почувствала вероятно и в реалността. Опитвах се да изглеждам разсеяна, непринудена (колко типично) ... незасегната от случващото се. Помня, че не говорихме кой знае колко и после обстановката се промени (интересно ми е защо винаги го сънувам в къщата на баба ми :D). Ии значи стая, силно светеща лампа, той и аз... и една игуана на тавана, която обаче стоеше неподвижно :/ Знам, че си го гушнах, а той не се дръпна, след това се опрях на него и загледах тавана. Гущерчето стоеше неподвижно, аз май също се опитвах да не помръдна, за да не разваля нещо, дори не смеех да се радвам, колкото бих се радвала... Та на въпроса дали съм си представяла, ако беше така, тоест ако бяхме заедно... Естествено, че съм, само че и на сън усещах страха, примесен с някакво спокойствие и странно щастие. Но той каза "И аз съм си го представял..." И после (БУМ) (СРУТ) и игуаната се придвижи и стаята вече беше друга. Него също го нямаше. Около мен имаше стени, стъклени... и аз виждах, че той излиза, че си отива, но нищо не можех да направя. Само майка ми стоеше пред мен, внезапно появила се. Аз й виках "Спри го! Той си тръгва!", но да.. тя не можеше да ме чуе. И се разплаках :/
Няма коментари:
Публикуване на коментар