Мразя, когато мисля като песимист и се оказвам права

Мда.. Току що се сетих нещо, което се случи преди около 2 години вече май, не точно "се случи", по-скоро го "говорихме". Съвсем случайно подметнати из между другото реплики, които явно се оказаха "пророчески" ;D Едва ли има смисъл да цитирам сега. По-важното е, че за да не бъда изненадана се опитвам да предвидя всички възможни изходи, и доста често всъщност се бъзикам с неща, които са ми важни, които не искам да бъдат такива. Точно това са пътите, в които съм ненавиждала факта, че съм се оказала права (а след 17 години живот със себе си ;D съм разбрала колко съм достатъчно много горда, за да ИСКАМ ДА ГРЕША). ИСКАМ да се науча да се радвам на момента, на събитията, а не да си мисля какво ще стане след това, след като всичко отмине. И точно сега е един такъв момент и наистина съм ЩАСТЛИВА. Знам, че за около час, ако имам късмет може би и повече ще бъде така, ще усещам всичко, и наистина ще ЧУВСТВАМ. Не някакво притъпено щастие, а щастие до сълзи, и се радвам, че ми се случва, колкото и зле да се чувствам след това. Важното е, че сега ми иде да стана от стола, да изляза, да скачам, да вървя, да се усмихвам. Толкова много емоции за толкова кратък миг... Не ми се беше случвало от много време и едва ли скоро ще се случи пак...