Без заглавие

Всичко отново пропада... Целият напредък за последните месеци... и отново черно. Усещам го, разбирам го и не мога да го спра. Просто няма за какво да се хвана, което да ме топли по-дълго време. Цялото старание, което вложих в отделянето от "депресарския период" с всичките му "депресиращи песни" и "черни мисли" и всичко ден след ден изчезва. Отново чувствам онова тъжното в душата, което ме води до безразличие - нито се радвам на нещо, нито се изнервям. Всичко просто си тече, минава, а сега не е момента да се отпускам на течението и да пропускам който и да е момент... "Любимата" ми безизходица - знаеш къде е проблема, осъзнаваш, че няма кой да ти помогне, ако сам не се издърпаш на повърхността и все пак не го правиш поради ред причини... Празници... За пореден път не са веселите, щастливи и безгрижни дни, които бих искала да бъдат. Както се пееше в една песничка - "празник е, а ми се плаче".... обаче трябва да "въртиш гюбек" на Нова година... ЕХ!!! Майка ми е на 500 км., а баща ми ще е сам утре вечер, на суха храна.... Как ми се иска да заспя за 2-3-5 години и всичко просто да отмине.........