Някои неща просто те връхлитат, където най-малко очакваш, когато не си подготвен. Днес просто обядвах, когато чух една песен, която ме върна може би около година назад във времето, в денят, в който си пуснахме желанията в бутилка. Какво ли им се е случило?
At night I prey,
that soon your face will fade away..
Спомням си това, което изпитвах в онзи ден - болка и надежда. Надежда, породена от болката. Надявах се най-накрая да се отърва от нея, да забравя. (Времето лекува.) Чудех се колко ли време е нужно на човек да забрави и да се излекува.. Кой знае? Не знам и колко дни, месеци наред си повтарях точно тази тооооооооолкова изтъркана фраза, надявайки се да е вярна. И всъщност е! На мен ми отне 2 години.. Вече съм почти добре, или .. добре съм. Да, сещам се от време на време за "онзи" период, направо да го кажа "онова лято преди 2 години", но вече не боли, по-скоро все още съжалявам за това, което НЕ направих, но предполагам изпуснатите възможности не са лесни за прежалване.
Мисля си, че това желание в бутилка помогна. Едва ли то ме е "поправило", но беше хубаво начало. Нали първата стъпка била да признаеш проблема си първо, а аз дори го написах... някак нагледно ми стана още по-ясно как трябва да продължа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар