Тези дни водих двубой със себе си. В този блог, а и в живота по принцип сме свикнали да сме по-съпричастни в тъгата, тогава като че ли чувстваме повече. И се чудих дали някой и защо би искал да чете колко съм щастлива, например. Всъщност нито съм на 7мото небе, нито пък крайно развълнувана ;-) Просто преосмислям много неща тези дни, в общи линии целия си светоглед. В крайна сметка реших да споделя, може би някой чете, и може би има нужда от това! Самата аз намерих вдъхновение в нечий друг блог ;-)
Много е хубаво чувството, когато онези малки, клиширани фрази наистина придобият смисъл за самия теб! В това се убедих напоследък. През последните години почти без да усетя си изградих някакъв перманентно печален образ, а никога не съм искала да се превръщам в трагичния герой от някой филм. А човек сам гради имиджа си, дори без да съзнава, ... най-вече тогава ;-) Определено не искам да съм момичето, което е винаги изпаднало в депресия, меланхолия, или безразличие! А ти?! Ще бъда силна, ще бъда съпричастна, ще бъда добра... в пълното значение на думата! От най-дребните до най-значителните неща; както с най-близките ми хора, така и с едва познатите!
... Така и със себе си! ;-)
Няма коментари:
Публикуване на коментар