събота, 27 август 2011 г.
Escapist
..This is who I am - escapist,
paradise seeker....
Снощи в минутите преди да заспя отново бях в моя измислен свят. Всъщност "свят" е леко пресилено, по-скоро "живот". И може би най-накрая разбрах кое е нещото, което генерално ми липсва. Внимание.
Не се харесвам. Не харесвам реалността, в която живея. Не знам какво да правя. Не усещам, не виждам, не намирам. Искам животът, който живея преди да заспя. (О, да, осъзнавам колко глупаво, наивно, дори смешно звучи!) Нали хубавите неща се случват на добрите хора, тези, които ги заслужават. Следователно аз не съм добър човек?! Или поне не достатъчно добър. Като цяло, нищо особено не ми се случва и може би е логично след като съм такъв пасивен, клонящ към безразличие човек?! Умишлено потискам чувствата, мислите, нещата, които ме притесняват. Но те са си там, на дълбоко, но и на сигурно...
Страх ме е..
неделя, 7 август 2011 г.
Dreams come true ... rarely!
Днес получих поредната доза. Да, от моята любима тъга. Омръзнаха ми успокоенията тип "Не се ядосвай!"... Не се ядосвам, тъжно ми е. А това е нормално, когато мечтата ти отново е разбита, този път окончателно.
Сбогом!
Почивай в мир, сърце!
Сбогом!
Почивай в мир, сърце!
вторник, 2 август 2011 г.
Darkness
Във всекиго има някаква тъмнина. Дори в най-добрия човек (въпреки че аз лично не бих могла да присъдя този приз на когото и да било)... Разликата е в това как отделният човек живее с нея. Умее ли да я контролира? А потребна ли му е изобщо? Донякъде става въпрос за умения, но е свързано и с избор.
Тя е като самотата. Поне за мен. Ако достатъчно дълго си съжителствате добре, тя се превръща в твоя приятелка и ако нещата се променят, дори усещаш липсата й, както би ти липсвал много близък човек.
Освен това и двете имат вътрешен и външен аспект. Да, понякога обичам да съм сама в стаята, в къщата и т.н, но не обичам да се чувствам самотна, без приятели, без хора, които наистина ги е грижа, а напоследък се чувствам точно така. Сякаш вече никой дори от любезност не се старае, или ти подхвърлят трохички, но те са толкова малко, че е невъзможно да е друго, освен чиста и проста любезност.
С тъмнината е различно. Тя ми е по-добра приятелка. И аз си я обичам, и в двата аспекта. Тъмнината в душата ми носи някакво убеждение за... закътаност (може би, това не е най-точната дума), но като че ли скрива всичко, което не искам да покажа или изкажа, а може би просто ме е страх. Но е уютно. Да, не съм щастлива, но това е нещо, което от доста време не съм. С щастието се отчуждихме, най-вероятно няма да го разпозная, ако утре се срещнем по пътя.
- - -
Ще ми се да не ми се налагаше всеки час да крия слабостите си, .... да познавах някой по-силен от мен..
Тя е като самотата. Поне за мен. Ако достатъчно дълго си съжителствате добре, тя се превръща в твоя приятелка и ако нещата се променят, дори усещаш липсата й, както би ти липсвал много близък човек.
Освен това и двете имат вътрешен и външен аспект. Да, понякога обичам да съм сама в стаята, в къщата и т.н, но не обичам да се чувствам самотна, без приятели, без хора, които наистина ги е грижа, а напоследък се чувствам точно така. Сякаш вече никой дори от любезност не се старае, или ти подхвърлят трохички, но те са толкова малко, че е невъзможно да е друго, освен чиста и проста любезност.
С тъмнината е различно. Тя ми е по-добра приятелка. И аз си я обичам, и в двата аспекта. Тъмнината в душата ми носи някакво убеждение за... закътаност (може би, това не е най-точната дума), но като че ли скрива всичко, което не искам да покажа или изкажа, а може би просто ме е страх. Но е уютно. Да, не съм щастлива, но това е нещо, което от доста време не съм. С щастието се отчуждихме, най-вероятно няма да го разпозная, ако утре се срещнем по пътя.
- - -
Ще ми се да не ми се налагаше всеки час да крия слабостите си, .... да познавах някой по-силен от мен..
Абонамент за:
Коментари (Atom)