Някои неща просто те връхлитат, където най-малко очакваш, когато не си подготвен. Днес просто обядвах, когато чух една песен, която ме върна може би около година назад във времето, в денят, в който си пуснахме желанията в бутилка. Какво ли им се е случило?
At night I prey,
that soon your face will fade away..
Спомням си това, което изпитвах в онзи ден - болка и надежда. Надежда, породена от болката. Надявах се най-накрая да се отърва от нея, да забравя. (Времето лекува.) Чудех се колко ли време е нужно на човек да забрави и да се излекува.. Кой знае? Не знам и колко дни, месеци наред си повтарях точно тази тооооооооолкова изтъркана фраза, надявайки се да е вярна. И всъщност е! На мен ми отне 2 години.. Вече съм почти добре, или .. добре съм. Да, сещам се от време на време за "онзи" период, направо да го кажа "онова лято преди 2 години", но вече не боли, по-скоро все още съжалявам за това, което НЕ направих, но предполагам изпуснатите възможности не са лесни за прежалване.
Мисля си, че това желание в бутилка помогна. Едва ли то ме е "поправило", но беше хубаво начало. Нали първата стъпка била да признаеш проблема си първо, а аз дори го написах... някак нагледно ми стана още по-ясно как трябва да продължа.
четвъртък, 23 септември 2010 г.
събота, 4 септември 2010 г.
Thank you for being there... (tribute)
Прииска ми се да си подредя (доколкото ми се получи) мислите за един човек, жена. Малко е странно, но пък няма, на кого да кажа, затова ще си пиша. Не знам как да започна всъщност...
Таря Турунен. Найтуиш...
Писах за тях в предишната публикация и още тогава ми дойде идеята за тази, но някак все не успявам да си подредя нещата, които искам да кажа.
Преди малко повече от месец я видях за първи път на живо. Все още не мога да осъзная напълно какво ми се случи тогава и едва ли някога ще мога да го обясня, а направих няколко опита. Горе долу по същото време един приятел ме попита защо тази жена означава толкова много за мен. Преди това не се бях замисляла, просто знаех, че е така. Защо? Ами просто тя е човекът, който аз бих искала да бъда - като жена, като човек и като изпълнител. Трудно ми беше да повярвам, че някой може да притежава толкова силен, но красив и драматичен глас, когато я чух с Найтуиш. Но всъщност този глас е израснал много повече през последните години, след раздялата с групата.
Преди 3 дни излезе 'What Lies Beneath'. Трети ден вече слушам едни и същи 14 песни. Сигурна съм - този глас няма да ми омръзне. Таря съм я слушала, когато ми е било тъжно, когато съм била уморена или пък точно обратното - когато съм била най-щастлива. Някак ми даде сили и вяра, чрез музиката, за да се справя в трудните моменти.
...
Каварна Рок Фест 2010... Спомням си как някъде около Нова Година започнах да разпитвам приятели в Каварна има ли информация за предстоящия фест - кога, кои групи и т.н. Беше си доста раничко, но нямах търпение, имах някаква малка надежда, че може би и Таря ще е част от този фест. След като разбрах, че 2008г. е била в София не вярвах в близките години да намине пак, но на 12 октомври 2009г. Таря отново имаше концерт в София. Този път за малко да отида, но... Разбрах, че в края на концерта е обещала да се върне, което ме обнадежди. И започнах да чакам каварненския фест. В продължение на месеци всеки ден проверявах дали са съобщили някаква официална информация. Толкова дълго, че когато дойде "големия ден" вече проверявах с почти никакъв ентусиазъм.... Но помня как се прибрах от училище следобяд и първото име, което видях беше Таря!!! Буквално се свлякох на земята, после малко поскачах, хахах... Този път не можех да си позволя да я пропусна, при положение, че Каварна е на има няма 60 км. Ииии... отново месеци чакане, междувременно изпращане, матури, бал, изпити...
На 20-ти тръгнах за Каварна. Не бях в най-доброто настроение, но още като пристигнах всичко се подреди. Бях там до 26-ти и това определено беше най-щастливата седмица!
23 юли 2010г. The big day.. Без подробности. Освен, че беше голям ден, си беше и доста дългичък. Общо взето бяхме около десетина човека групичка, на крак от 1 следобяд (като се прибрахме беше 2 през нощта :Х ), с минимално количество вода, никаква храна и никакво ходене до тоалетна, хаха, за капак и буря... Но "лошото" го преживяхме, а и определено си струваше... Таря беше хедлайнър, съответно някъде към 11ч. излезе на сцената. Не вярвам интрото да беше повече от минута, но ми се стори цял век. Малко пушеци, светлини и най-накрая! Таря! Пф, знаех, че е красива (след безброй многото изгледани интервюта, концертни записи и снимки), но на живо е доста по-красива всъщност, а аз бях там ... най-отпред... на 5 метра от нея. Enough, My Little Phoenix и Lost Northern Star... и след това Sleeping Sun. Песен от 98-ма, но винаги ме разплаква, дори на клипчетата в youtube, а сега я слушах на живо. Нямаше как... разплаках се. След още няколко песни дойде солото на Майк Терана, тоест средата на сетлиста. Осъзнавайки това ми се прииска тооолкова силно някак да спра времето и този момент никога да не свършва :/ Мда, час и половина, а беше само миг, само за малко.. А толкова упорито се опитвах да попия всичко и да проследя всяко движение, всеки момент от всяка песен, всяка дума..... Е, не се получава. Този миг, обаче, си стои там, в сърцето и в спомените. Толкова беше специална тази вечер, че ще си стои там винаги.
Dreams come true... За няколко неща съм си мечтала винаги, докато съм преминавала през клипчетата и снимките отново и отново. Да чуя Sleeping Sun на живо и да имам и аз снимка, като на всички онези щастливи хора, снимали се с Таря. Знам, че някой ден и това ще ми се случи :) Знам, защото тя обеща пак да се върне, а аз вярвам в това. Кога ли ме е разочаровала... :))
Таря Турунен. Найтуиш...
Писах за тях в предишната публикация и още тогава ми дойде идеята за тази, но някак все не успявам да си подредя нещата, които искам да кажа.
Преди малко повече от месец я видях за първи път на живо. Все още не мога да осъзная напълно какво ми се случи тогава и едва ли някога ще мога да го обясня, а направих няколко опита. Горе долу по същото време един приятел ме попита защо тази жена означава толкова много за мен. Преди това не се бях замисляла, просто знаех, че е така. Защо? Ами просто тя е човекът, който аз бих искала да бъда - като жена, като човек и като изпълнител. Трудно ми беше да повярвам, че някой може да притежава толкова силен, но красив и драматичен глас, когато я чух с Найтуиш. Но всъщност този глас е израснал много повече през последните години, след раздялата с групата.
Преди 3 дни излезе 'What Lies Beneath'. Трети ден вече слушам едни и същи 14 песни. Сигурна съм - този глас няма да ми омръзне. Таря съм я слушала, когато ми е било тъжно, когато съм била уморена или пък точно обратното - когато съм била най-щастлива. Някак ми даде сили и вяра, чрез музиката, за да се справя в трудните моменти.
...
Каварна Рок Фест 2010... Спомням си как някъде около Нова Година започнах да разпитвам приятели в Каварна има ли информация за предстоящия фест - кога, кои групи и т.н. Беше си доста раничко, но нямах търпение, имах някаква малка надежда, че може би и Таря ще е част от този фест. След като разбрах, че 2008г. е била в София не вярвах в близките години да намине пак, но на 12 октомври 2009г. Таря отново имаше концерт в София. Този път за малко да отида, но... Разбрах, че в края на концерта е обещала да се върне, което ме обнадежди. И започнах да чакам каварненския фест. В продължение на месеци всеки ден проверявах дали са съобщили някаква официална информация. Толкова дълго, че когато дойде "големия ден" вече проверявах с почти никакъв ентусиазъм.... Но помня как се прибрах от училище следобяд и първото име, което видях беше Таря!!! Буквално се свлякох на земята, после малко поскачах, хахах... Този път не можех да си позволя да я пропусна, при положение, че Каварна е на има няма 60 км. Ииии... отново месеци чакане, междувременно изпращане, матури, бал, изпити...
На 20-ти тръгнах за Каварна. Не бях в най-доброто настроение, но още като пристигнах всичко се подреди. Бях там до 26-ти и това определено беше най-щастливата седмица!
23 юли 2010г. The big day.. Без подробности. Освен, че беше голям ден, си беше и доста дългичък. Общо взето бяхме около десетина човека групичка, на крак от 1 следобяд (като се прибрахме беше 2 през нощта :Х ), с минимално количество вода, никаква храна и никакво ходене до тоалетна, хаха, за капак и буря... Но "лошото" го преживяхме, а и определено си струваше... Таря беше хедлайнър, съответно някъде към 11ч. излезе на сцената. Не вярвам интрото да беше повече от минута, но ми се стори цял век. Малко пушеци, светлини и най-накрая! Таря! Пф, знаех, че е красива (след безброй многото изгледани интервюта, концертни записи и снимки), но на живо е доста по-красива всъщност, а аз бях там ... най-отпред... на 5 метра от нея. Enough, My Little Phoenix и Lost Northern Star... и след това Sleeping Sun. Песен от 98-ма, но винаги ме разплаква, дори на клипчетата в youtube, а сега я слушах на живо. Нямаше как... разплаках се. След още няколко песни дойде солото на Майк Терана, тоест средата на сетлиста. Осъзнавайки това ми се прииска тооолкова силно някак да спра времето и този момент никога да не свършва :/ Мда, час и половина, а беше само миг, само за малко.. А толкова упорито се опитвах да попия всичко и да проследя всяко движение, всеки момент от всяка песен, всяка дума..... Е, не се получава. Този миг, обаче, си стои там, в сърцето и в спомените. Толкова беше специална тази вечер, че ще си стои там винаги.
Dreams come true... За няколко неща съм си мечтала винаги, докато съм преминавала през клипчетата и снимките отново и отново. Да чуя Sleeping Sun на живо и да имам и аз снимка, като на всички онези щастливи хора, снимали се с Таря. Знам, че някой ден и това ще ми се случи :) Знам, защото тя обеща пак да се върне, а аз вярвам в това. Кога ли ме е разочаровала... :))
Абонамент за:
Коментари (Atom)