A New ... Something

(Да, малко е пресилено това заглавие на публикацията, но не се сещам за друго по-добре определящо в момента.)
Не започвам от днес. Но и не исках да прибързвам. А ми се иска някак строго да си започна "наново", както се казва. Ще си направя и нов блог, в този има прекалено много тъга. Разбира се, всичко е част от моя си живот, не мога да го отричам, но това ще остане тук, пазено, като стар архив, в най-тъмното кътче. В новия упорито ще се старая да запазя светлината и спокойствието :-)
Макар че има неща, които и в момента ме натъжават. Това е част от играта, предполагам. Днес прочетох нещо много просто и мъдро в същото време: усмивката не винаги е знак, че си щастлив, понякога означава, че си силен!

Proud

Всеки елемент си има две лица; всяка дума има две значения, често противоположни... Така и с гордостта. Преувеличено заклеймена като човешко качество. Но като чувство е сред най-приятните, така мисля ;-) Трябва да бъдем доволни от себе си, как иначе бихме живяли щастливо ден след ден?! Себе си - това е всичко, което имам като даденост, хубава или лоша, всъщност.. от двете по малко :-) Затова цял живот се опитваме да бъдем по-добри! Колкото мога! Както мога! Искам да живея в мир със себе си, искам покой на духа, искам да се чувствам добре в тялото си! И тази вечер се постарах... :-)

I have been dead for so long..

... and no one seemed to care!
Но и никой не е длъжен, нали, особено ако теб самият не те е грижа, или по-точно, ако сам не се погрижиш. Започваш с малки нещица, дори едно такова малко нещо е достатъчно; това е началото, а няма как да се получи без да го започнеш; после още едно и колкото повече се трупат тези малки неща, толкова по-добре се чувстваш. Помогни на някого, така помагаш и на себе си! Купи си нещо, или купи на някого! Прочети нещо, което не знаеш, нима няма нищо, което да те интересува?! Говори с всеки от обкръжението ти, дори най-далечните познати, все пак това са хората около теб, хората, с които съдбата те среща всеки ден! (Вярвам, че не е случайно!) А и не ти струва нищо, нали?! ;-)

Stronger

Тези дни водих двубой със себе си. В този блог, а и в живота по принцип сме свикнали да сме по-съпричастни в тъгата, тогава като че ли чувстваме повече. И се чудих дали някой и защо би искал да чете колко съм щастлива, например. Всъщност нито съм на 7мото небе, нито пък крайно развълнувана ;-) Просто преосмислям много неща тези дни, в общи линии целия си светоглед. В крайна сметка реших да споделя, може би някой чете, и може би има нужда от това! Самата аз намерих вдъхновение в нечий друг блог ;-)
Много е хубаво чувството, когато онези малки, клиширани фрази наистина придобият смисъл за самия теб! В това се убедих напоследък. През последните години почти без да усетя си изградих някакъв перманентно печален образ, а никога не съм искала да се превръщам в трагичния герой от някой филм. А човек сам гради имиджа си, дори без да съзнава, ... най-вече тогава ;-) Определено не искам да съм момичето, което е винаги изпаднало в депресия, меланхолия, или безразличие! А ти?! Ще бъда силна, ще бъда съпричастна, ще бъда добра... в пълното значение на думата! От най-дребните до най-значителните неща; както с най-близките ми хора, така и с едва познатите!
... Така и със себе си! ;-)

Strength and honour

Днес. Както вчера. Обикновен ден. Събота. Сама съм. Сама реших как да я прекарам. Но с малко помощ успях да обърна негативното в положително. И нещо се случи. Ах, дано си спомням и занапред..
.. what doesn't kill you, only makes you stronger!
Всичко се връща!

24. септември, събота. Остава ми точно 1 седмица. Една. След това тъга, депресия, хапчета, самота. Тъжното е, че още преди 3 месеца започнах да се страхувам от това чувство, още по-тъжно е, че ще прекарам ужасена последните си дни "в покой". Трагично е, че там трябва да развивам занапред живота си. А най-трагичното е, че това не е животът, който искам. И да, не съм единствената с разбити мечти, надежди; не съм единствената, копнееща за нещо по-различно, за нещо повече, но това едва ли действително утешава някого. Апатия. Понякога ми се получава, но когато не успея да притъпя емоциите и мислите ставам нестабилна. Станах нестабилна. Ту задълбавам в проблемите, после пък се вкопчвам в нещо хубаво (което в повечето случаи е само измислица, илюзия, или просто нещо далечно), следва период на безразличие, клонящо към омраза на всичко, понякога наблюдавам и елементи на нетърпимост, яд, агресия. Все "приятни" неща. А не искам. Но, очевидно, в живота не можеш да си правиш списъци искам-не искам, а аз не знам какво да направя. И въпреки това наивно опитах да си направя такъв за лятото, това лято, което вече свършва и нищо не постигнах. И ако доскоро намирах утеха в "малка съм, има време", след няколко месеца ставам на 20! Не е малко с оглед на нищо постигнато, и никаква основа за развитие. Дори в социален план. Вече буквално на пръсти се броят, дори да сложа "мама и тати" пак се се събират на едната ми ръка. (Трябва да подчертая, че това не е самосъжаление, а разсъждение, при това сравнително хладнокръвно написано; знам, убедена съм, че причината за това е в мен!) Не искам да бъде така! Искам телефонът ми да звъни, когато цяла година нямам интернет. Следователно, трябва да се променя?! А къде останаха "бъди себе си" и "трябва да те харесват, такъв какъвто си", "да те оценяват, докато те имат, а не след като те загубят"... Наистина.. не усещам това от никого, от никого, освен един. Един човек, когото ще загубя след по-малко от 2 години.
Все повече животът ми тръгва в посоката "учител-стара мома". Предостатъчно примери съм видяла.

Не искам...

For the heart I once had...

For The Heart I Once Had

Heaven today is but a way
To a place I once called home
Heart of a child, one final sigh
As another love goes cold

Once my heart beat to the rhythm of the falling snow
Blackened below, the river now flows
A stream of molten virgin snow

For the heart I'll never have
For the child forever gone
The music flows, because it longs
For the heart I once had

Living today without a way
To understand the weight of the world
Faded and torn, old and forlorn
My weak and hoping heart

For the child, for the light
For the heart I once had
I'll believe and foresee
Everything I could ever be

For the heart I'll never have
For the child forever gone
The music flows, because it longs
For the heart I once had

Time will not heal a Dead Boy's scars
Time will kill

For the heart I'll never have
For the child forever gone
The music flows, because it longs
For the heart I once had