Какво правя? Просто си седя и слушам Найтуиш. Предполага се да ми е много скучно, а всъщност е обратното. Отдавна през главата ми мина мисълта, че слушането на музика за мен е много повече от слушане. И съм доста щастлива с този факт. Всъщност безброй пъти просто съм си седяла и съм СЛУШАЛА музиката. Понякога слушам повече текста, друг път китарата, или дори баса... но висенето на компа не е "пълноценно", ако в ушите ми не звучи музиката, и обратното - мога да стоя с часове на компа и просто да слушам музика.
Преди малко повече от година чух за първи път Найтуиш и имам предвид НАИСТИНА ГИ ЧУХ. Бях попадала по-рано на 1-2 песни, но не са ми направили впечатление... днес не мога да проумея КАК ПО ДЯВОЛИТЕ?!? Няма значение вече. И ще бъда по-конкретна - беше април 2009. Да, помня, защото това се превърна в повратен момент за мен.. в положителна посока (мисля?!). Та от април месец миналата година си ги слушам Найтуиш по-редовно отколкото пия вода (без да преувеличавам). И да, знам всяка една песен, всеки демо запис, всеки клип и всеки един концерт наизуст.
Има нещо вълшебно в тази група. Всъщност не е едно нещо. Не е нито музиката на Туомас, нито са текстовете му, нито пък гласът на Таря, или чарът на Емпу... а всичко това плюс още доста неща заедно... и ето ти перфектната група (за мен). Но този пост не е за да хваля Найтуиш - те си имат достатъчен брой фенове (пример: 71 млн. слушания в ласт.фм...... пъти повече от да кажем Scorpions), този пост е за това как тази група ме промени. Иронията е, че много хора биха намерили музиката (и най-вече текстовете) им за депресиращи, а именно тази музика ме измъкна от доста дълъг черен период. Предполагам е "замесена" гореспоменатата магия :)
За много неща в живота си досега не съм била сигурна какво чувствам или мисля, но за Найтуиш съм абсолютно убедена... просто ги обичам :))
